Митрополит Симеон Варненски

Той е роден със светско име Одисей Николов Попов в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от с. Факия. Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението Нико Попов. По мъжка линия е от  фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от с. Арбанаси  до Велико Търново. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Атон, когато се замонашва.
През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел  на Видинския митрополит Антим І. След избирането на Антим І за български екзарх той отива с него в Цариград , където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.
Подпредседател на Учредителното събрание (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис І (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките
. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан.

       Дядо Симеон е бил духовен баща на митрополит Андрей Величди.

Цитат от завещанието на дядо Андрей

Баба ми като дете през лятото много често е ходела с родителите си на гости в митрополията . Баба  като разказваше за дядо Симеон винаги говореше с респект и уважение за него . 

Една от последните снимки на дядо Симеон,Варна 1937г.